ПринтирайАрхеологическите находки свидетелстват, че на мястото на днешния град Сливница е имало селище още от дълбока древност. Най-ранните следи, слидетелстващи за човешко присъствие, датират от каменно-медната епоха (преди 5-6 хиляди години). Историческите находки открити в местността “пеклюк” (с. Гургулят) и в местността на с. Гълъбовци са именно от този период.
Векове наред тук са живели траки, трери и цилатери. Тракийско светилище е намерено в околностите на града в местността “Гърлин въртоп”. Намерени са също гръцки и византийски монети, изображения на тракийски конник, гръцкия бог Асклепий и др. исторически находки. Имало е тракийско селище, което продължило да съществува и по времето на Римската колонизация.
По времето на хан Аспарух сегашните земи са били византийски владения. След превземането на София от войските на Ках Крум (809г.), тези територии влизат в пределите на Българската държава.
През земите около Сливница преминават два кръстоносни похода: 1095-1096г. и 1146-1147г. Оттук преминават и турските войски при завладяването на Балканския полуостров. През 1443г. това прави и полския крал Владислав Варненчик при похода си срещу Османската империя.
Селището е било опожарявано и опустошавано няколко пъти като след това отново е било построявано и често сменяло името си. Древните имена на града са: Калинка, Калкали, Хекал, Хелкали (от турски), Алкалия, Силибрика.
Село Сливница
Първите заселници в стара Сливница са по дължината на река Криворащица – Войнишка махала. По-късно по поречието на Сливнишка река възникват Портарева, Долна, Горна и Адамова махала. Адамова махала се намира под връх Могила (мястото, където Вазов написва стихотворението “Новото гробище над Сливница”). Централната част на града, т.нар. “Паланка”, възниква като самостоятелно селище, изпълнявайки защитни функции.
През плиоценската епоха на незозойската ера (преди 9-12 млн. години), котловината е представлявала сладководно езеро, което постепенно се е запълвало с наслаги от глини, пясъци, чакъли и мергели, пренесени от оградните планини.
Още за Историята на Сливница:
Използвана литература:
- landmarks.ehhaa.com/bg/view/information/324/%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0.html
Тази страница се редактира от:
- Ася Петрова
- Людмил Ставрев
Слово на президента Георги Първанов по повод 120 години от Сръбско-българската война
19-11-2005 19:00 |
Сливница
Драги граждани на Сливница, общината и региона,
Скъпи сънародници,
На този ден точно преди 120 години се води решаващата битка в генералното сражение тук, при Сливница. Тази битка не само предопределя изхода на Сръбско-българската война, но и в значителна степен повлиява бъдещето на освободената ни родина. Късно вечерта на 19 ноември тогавашният министър-председател Петко Каравелов със специална телеграма до всички български служби, до всички кътчета на българската земя известява новината за голямата, за внушителната победа при Сливница, победа, която записа с ярки букви името на вашия град в националния летопис от новото време.
Малко е обаче да се каже, че това е битката, която реши изхода на тази важна за нас война. Важно е да се знае и да се помни, че в резултат на това сражение беше потвърдена съединистката кауза, тя получи своя шанс и което е особено важно, България получи важни стимули, необходими предпоставки за мощно икономическо, социално и духовно развитие в следващите години, така че в началото на 20 век Европа да заговори за българското чудо. Това беше време, в което на света бяха показани националните, моралните, политическите добродетели на българския народ. Това беше време на изпитание, което българите издържаха с чест, време, в което в Европа и по света се заговори с уважение за нашата нация.
Кое предопредели този неочакван за мнозина тогава успех?
На първо място, бих казал, че голямата причина е в единението на българската нация, единение в името на една справедлива кауза.
На второ място, не можем да пренебрегнем факта, че както рядко се е случвало, политици и военоначалници показват изключителен талант, воля, компетентност и повеждат народа за победата в една определяща съдбата на нацията битка.
Сигурно могат да бъдат споменати много имена. Не мога да не започна с това на тогавашния княз Александър Батенберг, който със своя пример вдъхновява и гражданите, и воините, участвайки лично, ръководейки лично военните действия. Не можем да подминем приноса на тогавашния министър-председател Петко Каравелов, на председателя на парламента Стефан Стамболов, които нито за миг не допускат мисълта за отстъпление след напора на врага.
Това, което е особено важно обаче, и съм горд да го кажа пред стегнатите редици на съвременните ни въоръжени сили, е, че тази война беше спечелена с таланта, с пълководческите умения на младите български офицери. Това беше, както казват хроникьорите от онова време, войната на капитаните. И днес сме тук, за да изразим своята признателност към тогавашния военен министър капитан Никифоров, към началника на Генералния щаб капитан Рачо Петров, към офицери като Данаил Николаев, Олимпи Панов, Сава Муткуров, Анастас Бендерев, Атанас Узунов и много, много други.
Но смисълът на тези тържества е не само в това да изразим признателност, но и да прочетем по новому историята. А тази история ни задължава да вземем от нея не пепелта, а огъня. Да вземем не онова, което ни противопоставя, не злобата, не омразата, а онова, което ни сближава с нашите съседи, което ни прави по-силни тук, в региона, и пред Европа.
И тъкмо заради това със задоволство ще подчертая, че както никога досега в тези 120 години България има своите много активни и ползотворни отношения с всичките си съседи. Тези отношения се базират на общото разбиране за единното ни европейско бъдеще. България е и ще бъде и занапред един от основните стабилизиращи фактори в размирния доскоро регион на Балканите.
Уважаеми граждани на Сливница,
Драги сънародници,
Бих искал да изразя своята признателност към всички вас, които през десетилетията съградиха и съхраниха паметниците в чест на героите от българските войни за освобождението и обединението на нашата нация. Искам да ви благодаря, че съхранихте и пренесохте историческата памет за този подвиг, и да изразя надежда, че младите хора на България, така както го направиха преди броени дни в Деня на будителите, ще могат не само да пренесат този спомен, но и да го развият, да го изпълнят с ново съдържание.
Само така ще можем да отговорим на посланията на героите от Сръбско-българската война, на героите от многовековните борби за национално освобождение и единение.
Слава, вечна слава на тези герои!
Да живее България!