ПринтирайНа височината Мрамора в село Алдомировци (на 4 км от гр. Сливница), точно между някогашния Разградски и Преславски редут, се намира Първия войнишки паметник в България. В тази братска могила са положени костите на българи и сърби. Паметникът е посветен на войниците и офицерите от 7-ми преславски полк (който е на гарнизон в Шумен), отдали живота си за съществуването на обединена България в боевете от Сръбско-българската война през 1885г.
Освен българското знаме, на него се вее и италианското знаме, в чест на стотината италиански работници по ж.п. линията София-Драгоман, включили се с местните жени, деца и старци в копаенето на окопите по време на военните действия.
Цитат на Димитър Димитров (един от откривателите на гробището край Сливница, председател на Федерацията за закрила на природата при Българския туристически съюз и председател на подофицерско дружество “Гургулят – потомци”):
Под паметника върху братската могила лежат костите и на български, и на сръбски войници, изправени насила едни срещу други, след като няколко години преди това са се сражавали буквално рамо до рамо срещу Османската империя. Около 25 процента от загиналия ни войскови състав остава непогребан. Война е било, нямало е излишно време. Самите трупове лежат в и край окопи, издълбани както от българските старци, деца и майки от района (мъже не, те през това време са тичали от турската граница), така и от италианска бригада, работеща на Хиршовата железница Драгоман-Сливница. Заразена от ентусиазма на местното население, тя си припомня, че всъщност, о, да, нали 300 българи помогнаха на Гарибалди да обедини Италия преди време? И решават да върнат жеста благородно и безкористно. Вместо да изпълняват нормата на железницата, те оформят българските окопи за бъдещите сражения.
Създаването на първия войнишки паметник в с.Алдомировци
На 6 декември 1885 година (след войната), командира на полка капитан Диков и офицери от полка започват инициатива за въздигане на един подобаващ паметник в село Алдомировци за увековечаване паметта на своите другари, които са пролели кръвта си за Отечеството.
Паметникът е изграден с доброволните дарения на офицерите от 7-ми пехотен Преславски полк на гарнизон в Шумен. Проектът бил дело на инженер Велчев, а изработката и строежът – на Григор Найденов. Основите на паметника са положени на 7 юли 1891 година като преди това в специално направена ниша под постамента са поставени тленните останки на подпоручик Александър Папанчев и подпоручик Петър Кочев. Открит е на 7 ноември 1891 година в присъствието на княз Фердинанд. Останал е в паметта на поколението като “Папанчевския паметник“.
Подпоручик Александър Папанчев, командир на пехотна рота, загива на 5 ноември 1885г. (в първия ден от решителните сражения) от парче снаряд, разкъсало корема му. Мястото му е било при ротата му, но неговата храброст и любопитство го накарали да отиде при батарейния командир за да наблюдават заедно попаденията във вражеските редици.
Първоначално е погребан в Сливница, в общ гроб с капитан Данаджиев, загинал от друго парче от същия снаряд, но по-късно Останките на подпоручик Папанчев са пренесени и положени в специална ниша под постамента.
На челната страна на пирамидата пише:
7-и ноември 1885 г. – Сливница
На челната страна на корпуса пише:
Признателните съслуживци на своите незабравими храбри другари, паднали на бойното поле за защита на ОТЕЧЕСТВОТО – 1891
На западната страна:
7-и пеши преславски полк
На северната страна:
подпоручик Александр Папанчев
подпоручик Петр Кочев
Вечна Ви памет незабравими другари
На южната страна:
млад. унтерофицер Иван Недялков
млад. унтерофицер Стефан Минчев
и имената на 24 редника
Вечна Ви памет храбри юнаци
Подофицерко дружество “Гургулят”, начело с почетния гражданин на Сливница Димитър Димитров, провежда ежегодно през месец ноември национален поход-поклонение.
Снимки от пролетта на 2009 година:
Източници и допълнителна информация
- Вестник Новинар – Героите от Сръбско-българската война отново са самотни от 2007г., автор Димитър Димитров (един от откривателите на гробището край Сливница, председател на Федерацията за закрила на природата при Българския туристически съюз и председател на подофицерско дружество “Гургулят – потомци”)
Редактори на тази статия са:
- Людмил Ставрев
- Драгомир Ставрев
12 коментара и връзки към “Първи войнишки паметник – в село Алдомировци”
Връзки към тази страница
[…] На височината Мрамора в село Алдомировци се намира Първия войнишки паметник в страната, които е включен в 100-те Национални […]
[…] Първи войнишки паметник – в село Алдомировци […]
[…] Жители от Преслав, начело с капитан Диков, взимат решение да въздигнат в село Алдомировци един подобаващ паметник за увековечаване паметта на своите другари, които са пролели кръвта си за Отечеството. Основите на паметника са положени на 7 юли 1891 година като преди това в специално направена ниша под постамента са поставени тленните останки на подпоручик Александър Папанчев и подпоручик Петър Кочев. Открит е на 7 ноември 1891 година в присъствието на княз Фердинанд. Останал е в паметта на поколението като “Папанчевския паметник“. […]
[…] Коментар към статията за “първия войнишки паметник” в село Алдомировци: […]
[…] информация можете да прочетете от статията Първи войнишки паметник – в село Алдомировци в секция „История“ на […]
[…] Паметници на двама български герои, загинали в боевете край Сливница в Сръбско-бългаската война през 1885г. Първоначално с тях е погребан и трети офицер – подпоручик Александър Папанчев, но впоследствие останките му са преместени в първия войнишки паметник в село Алдомировци. […]
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Останалите коментари няма да бъдат публикувани!
Жителите на Преслав нямат нищо общо с паметника.Става дума за 7-и Преславски полк – така се нарича – “Преславски”, който е на гарнизон в Шумен. Петър Кочев загива на 21 години. Поради това, снимката която е поместена не е негова, а на друг, доста възрастен подофицер.
Здравейте Димо,
Благодаря ви за вашия коментар!
Искам да разясня, че в статията се съобщава капитан Диков, който най-вероятно е от (Велики) Преслав, и който е един от инициаторите за създаването на този паметник.
Относно изречението: “Паметникът е посветен на разградските и преславските войници и офицери…” – с това и аз не мога да се съглася! Ще потърся по-подробна информация и най-вероятно ще заменя или допълня тези думи.
За момента предполагам, че паметникът е посветен на 7-ми пехотен Преславски полк (както пише на паметника) и най-вероятно болшинството от войниците са били от (Велики) Преслав и Разград. Ще опитам да намеря източника, за да поправим ако е нужно.
Моля ако имате по-подробна информация, да ни изпратите!
Още веднъж благодаря за вашето мнение!
Поздрави,
Людмил
Здравейте. къде е Преславския Редут? Миналото лято аз търсих този редут и намерих едно място, което има знак за смъртта на Данаджиев. Аз мислих, че това беше Преславския Редут, но, според старите карти той изглеждаше твърде далеко от Алдомировци (юг от града). Извинявам се за моите грешки.
ВМЕСТО СПОРОВЕ, БЕЗ АРГУМЕНТИ, ПРЕДЛАГАМ ВСЕКИ ДА НАМЕРИ И ДА ПРОЧЕТЕ “ИСТОРИЯ НА 7-ИЙ ПЕХОТНИЙ ПРЕСЛАВСКИЙ ПОЛК 1878 – 1899 ГОДИНА”. СЪСТАВИТЕЛИ: ПОДПОЛКОВНИК КАРАСТОЯНОВ Н., МАЙОР КРУНЕВ Н.и КАПИТАН КЮРКЧИЕВ Г. ШУМЕН, ПЕЧЕТНИЦА ВЛ.Р. БЛЪСКОВ, 1899. или “ИСТОРИЯ НА 7-И ПЕХОТЕН ПРЕСЛАВСКИ ПОЛК”, издание 1934 г.
ДОПЪЛНЕНИЕ. ПРЕДЛАГАМ ВИ И БРОШУРАТА
“ПЪРВИЯТ ВОЕНЕН ПАМЕТНИК В БЪЛГАРИЯ” Автор Димо Димов, Шумен 2010. Освен в Шумен, има я и в Алдомировци
Наскоро посетих паметника и посещението ме развълнува и впечатли. Хубав паметник, поддържан, с кът за отдих. Неприятно впечатление ме направи, че на странно килнатата черна табела бяха останали само парчета от листата, разказващи (най-вероятно) за историята на паметника и тези, на които е посветен. Сякаш всичко беше скъсано нарочно, което ме възмути. Отделно, би било да има поне още една табела, след тази на самия път, която да оказва посоката на посетителя. И не на последно място, двете колчета за знамена седят някакси грозно, без на тях да има родното и италианското знаме. Ако се крадат, това е за сметка съвестта на злосторика, но винаги могат да се подменят– платнени знаменца вече се продават навсякъде за левчета. Всичко това са впечатления как всичко може да изглежда по-добре, а не критика– мястото е историческо за всеки един българин и заслужава да бъде поддържано на всиота!