29-03-2015 | Администратор | Принтирай Принтирай

Паметникът на капитан Марин Янакиев Маринов се намира на връх Мека Црев, част от рида Три уши, северно между градовете Сливница и Драгоман.

Три уши е планински рид, съставен от височините Три Уши, Мека Црев и Леща. Същинската височина „Три уши” са върховете Чавчи камък (897м), Пуклина и Дръмски връх, разположени западно на Мека црев. От международния път София-Калотина се виждат 3-те върха, около които са водени решаващи боеве в Сръбско-българската война от 1885г. – Чавчи камък, Дръмски връх и Мека црев.

Паметник

Откриване на паметника на капитан Марин Маринов - rusersoszr.dir.bg

Откриване на паметника на капитан Марин Маринов – rusersoszr.dir.bg

Паметникът на русенския капитан Марин Янакиев Маринов е осветен и открит на 5 октомври 2007г. по инициатива и с личното участие на Стоян Икониев и Илия Лютов – членове на РСОСЗР Русе (Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Русе), и с помощта на фирми дарители от Русенския край. (източник на снимката)

На лицевата страна на паметника пише:

К-Н МАРИН ЯНАКИЕВ МАРИНОВ

Командир на 3-ти Бдински полк
Рицарят от Сръбско-българската война

Роден в Русе на 25.03.2015г.
Тежко ранен тук на 07.11.1885г.
Умира на 18.12.1885г.

“Смъртта за отечеството е сладка”

На задната страна на паметника е списък с дарители.

В подножието на паметника е поставена плоча със следния текст:

Тук е смъртно ранен рицарят на сръбско-българската война кап. Марин Маринов.
СД “МПБУ” Хасково

Информация за местоположението на паметника от статията Паметник на капитан Марин Янакиев Маринов от секция “Туризъм в Община Сливница“.

Капитан Марин Маринов

Капитан Марин Янакиев Маринов - forum.boinaslava.net (Неосъществените генерали)

Капитан Марин Янакиев Маринов – forum.boinaslava.net (Неосъществените генерали)

Марин Маринов е роден на 25 март 1856 година в Русе. Завършва блестящо престижния Робърт колеж в Цариград.

Военна служба: На 8 август 1878 година Маринов постъпва новобранец на военна служба. Завършва 1-вия випуск на военното училище. По-късно става адютант на княз Александър I Батенберг. На 30 август 1885 е произведен в чин капитан и продължава да бъде адютант на княза. На 21 септември 1885 година по негова молба (желае “по-активен” военен пост) е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, чието командване поема на 1 октомври 1885г.

Подробна биография и информация за живота на капитан Марин Маринов от секция “Хората на Община Сливница“.

Капитан Маринов в Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война, полкът на капитан Маринов се сражава на първа линия още във втория ден на войната – при Врабча (3 ноември). Като началник на Врабчанския отряд, с участието на 1-ва и 2-ра дружини от бдинския полк, цял ден задържат сръбските нашественици на границата. Противникът настъпва с музика, а нашите го възпират с “Шуми Марица”. Все пак накрая българите отстъпват пред многочисления противник и се изтеглят към Сливница, но са спечелили един ден за организиране на отбраната. Изтеглянето представлява тежък преход – трета дружина изминава за 24 часа 60 км и пристига на 4 ноември, а първа и втора 22 км за 12 часа и пристигат на сутринта на 5 ноември.

Капитан Марин Янакиев Маринов - forum.boinaslava.net (Неосъществените генерали)

Капитан Марин Янакиев Маринов – forum.boinaslava.net (Неосъществените генерали)

Заемат позиции на десния фланг на Сливница, на рида Три Уши, където се сражават между 5-7 ноември. В решението на военния съвет за десния фланг се отбелязва, че ако обстоятелствата наложат, било поради обход или за да бъде отхвърлен противникът от височините, войските от този фланг да преминат в настъпление.

На 5 ноември 3-та дружина, разпръсквайки настъпващия срещу нея сръбски батальон, продължава по северния склон на височината и с щикова атака овладява вражеската позиция на Мека цръв, с което прикрива бойците на Чепън планина и открива възможност за флангова атака на централните сръбски части. Откъснала се далеч напред от останалите български части, подложена на непрекъснат вражески огън, дружината се изтегля обратно в укрепената позиция. След обяд сърбите възвръщат контрола над височината, но вече имат респект и не се решават да продължат напред.

На следващия ден (6 ноември) 3-та дружина остава в резерв, а 2-ра дружина атакува отново височината Мека цръв, за да не се даде възможност на противника да се закрепи.

На 7 ноември, решителния ден в битката при Сливница, втора дружина от Бдинския полк е на Мека црев, но понасят големи загуби поради неизгодната “гола като длан” позиция. Началникът на позицията капитан Маринов, неговият помощник ротмистър Кърджиев и командирът на втора дружина капитан Тошев, преценявайки неудобното положение, вземат решение за атака “на нож” към съседния връх.

Боя повежда капитан Тошев с 2-ра дружина, слизайки в подножието между Мека Црев и височината Три уши. При жестокия неприятелски огън и последвалото колебание за продължаването на атаката, капитан Маринов (ранен, но без да сваля крак от стремето; б.р.: т.е. на кон), с извадена сабя сочи съседния връх и повежда резервната 1-ва дружина в атака, увличайки войниците за стремително нападение. Под град от куршуми, с бойното “ура” и с музика “Шуми Марица”, войниците предприемат щикова атака “на нож” и достигат до Дръмски връх на височината Три уши. Сърбите, обладани от ужас пред тая почти варварска ярост на атаката, се разбягват без да дочакат схватката и се изтеглят на последния връх – Чавчи камък. Така към 11 часа две от трите чуки са в български ръце.

При атаката коварен куршум се впива в гърдите на капитан Маринов и той е тежко ранен. На метри от билото, той не престава да сочи върха със сабята си, докато войниците му не превалят билото, вземайки сърбите “на нож”.

Капитан Маринов умира от раните си на 18 декември 1885г. в София. Погребан е в Русе.

Виждайки развоя на Три Уши, врагът изпраща подкрепления, за да удържи последната стратегическа височина. Българските войски от центъра на нашата позиция, отчитайки критичното положение, рискуват и настъпват в центъра, за да не позволят на отделените подкрепления да достигнат десния фланг. По този начин дават възможност на дружините от десния фланг да атакуват успешно и да отхвърлят сръбските части от последната чука на височината. Нашите настъпват с щикова атака “на нож”, а сърбите отново не дочакват боя и под угрозата да бъде блокиран пътят за отстъпление, цялата армия се изтегля назад към Драгоманския проход.

За показаната храброст в сраженията на 6 и 7 ноември, капитан Маринов е награден с орден “За храброст” IV степен (според други източници – III степен, но степента се определя от неговия чин, т.е. капитан, и закона (определящ тези ордени) се променя през годините…).

Използвана литература:

1 коментар към “Паметник на капитан Марин Янакиев Маринов”


Връзки към тази страница

  1. […] Подробно описание на бойните действия на отряда на кап… от секция “История на Община Сливница”. […]

Коментирай

Моля, пишете на кирилица! Останалите коментари няма да бъдат публикувани!